Любовно
С едно предчувствие останало,
посрещам утрото навъсено.
Пробягват от ъглите хладни
откосите горещи на греха ни...
Ще се завърнеш ли като надежда -
кинжална и метежна пред раздяла? -
С болезнената истина, проглеждаща,
пробола осъзнаващото тяло.
Пердета. Полутъмна стая...
Ликът ти върху мене. Вгледаният.
Най-святото, мечтаното причастие
на устни, вплитащи се тайнствено
и клетвено...
Остави ме самотно бездиханен -
изтръпнал от внезапната обреченост,
за да вървя през толкоз пусти гари
в мъглите на несбъднатата вечност.
Вървя, но движа ли се, сам не зная.
Или насрещно ме връхлитат силуети?!
Случайността отчаяно ме изпреварва -
отнася призрака ти с ветровете...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
