11 jun 2014, 22:31

Любовно писмо

627 0 0

На тебе, когато седна да пиша,
главата ми сякаш започва да издиша.
Думите бягат, а мислите - бъркотия.
Драсна два реда, а после ги трия.

Олеле, Боже! Какво ми се случва?
Защо мозъкът ми тъй бързо изключва?
Май любовта зле ми се отразява,
защото напоследък и много често забравям.

Чао! До скоро! Целувки от мен.
Ще опитам да ти пиша пак вдругиден,
ала не очаквай повече от думи пет:
"Обичам те, мое мило момче!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...