29 abr 2015, 20:14  

Любовта... 

  Poesía » De amor
519 0 4

Ти можеш ли да ми опишеш любовта?
Нали все казват "Любовта дарява."
Тогава не разбирам всеки път
онази ярост да се притежаваме.

Да се разграбим - устни и ръце, и сън.
Във мисълта да няма друг или пък друга.
Виж слънцето изгряло е навън.
Врабец подскача в слънчевата луга.

Ти можеш ли  да ми опишеш любовта?
Нали и космосът не я разделя!
Каква е тази мания сега
на всяка стъпка с теб да се споделяме!

Да се ревнуваме без обич, болка, свян,
да трием номерата в указателя,
да страдаме... Ах, това клише -

червило по яката!

Виж - въздухът кристален е навън
и някак под завивките тежи.
Защо не сложим край на този сън?
Защо не тръгнем да ловим пчели?

Ти можеш ли да ми опишеш любовта?
За нея си прочел навярно в книга.
Но тя не се интересува от това.
Тя има теб и мен сега
и помежду ни да стои ù стига.

 

26.04.2015
Русе

© Елица Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса този стих!

    "Ти можеш ли да ми опишеш любовта?
    За нея си прочел навярно в книга.
    Но тя не се интересува от това.
    Тя има теб и мен сега
    и помежду ни да стои ù стига."

    Едва ли някой може точно да опише любовта,
    защото тя е безкрайна и многолика, в
    всеки я вижда през собствените си очи!
    Поздрави за хубавия стих!
  • Здравейте, благодаря ви за хубавите коментари! Те значат много за мен!
  • Харесах разговорната интонация и чистия, опростен изказ.
    Без претенции за оригиналничене и завоалирани мисли.
    Поздрав!
    Елица
  • Добре че има и такива вечери - на пир и за моята душичка
Propuestas
: ??:??