Любовта...
Ти можеш ли да ми опишеш любовта?
Нали все казват "Любовта дарява."
Тогава не разбирам всеки път
онази ярост да се притежаваме.
Да се разграбим - устни и ръце, и сън.
Във мисълта да няма друг или пък друга.
Виж слънцето изгряло е навън.
Врабец подскача в слънчевата луга.
Ти можеш ли да ми опишеш любовта?
Нали и космосът не я разделя!
Каква е тази мания сега
на всяка стъпка с теб да се споделяме!
Да се ревнуваме без обич, болка, свян,
да трием номерата в указателя,
да страдаме... Ах, това клише -
червило по яката!
Виж - въздухът кристален е навън
и някак под завивките тежи.
Защо не сложим край на този сън?
Защо не тръгнем да ловим пчели?
Ти можеш ли да ми опишеш любовта?
За нея си прочел навярно в книга.
Но тя не се интересува от това.
Тя има теб и мен сега
и помежду ни да стои ù стига.
26.04.2015
Русе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Кръстева Всички права запазени
