29 jul 2012, 13:49

Любовта е нова всеки ден....

747 2 7
  любовта е нова всеки ден когато слънце мислите докосне а после вятър нежно устремен частици от надеждата разпръсне   отново в теб се ражда светлина мечтите ти след птиците политат откриваш лесно тайната врата зад нея стъпките ти оцветени скитат   любовта е нова всеки ден когато ме докосваш мълчаливо нахлува в мене някак си смутен един рефрен от минало красиво   отново сме във плен на радостта от лятната избликваща омая в космическа безбрежна тишина за двама само споделен е рая   любовта е нова всеки ден когато във небето се огледам и вярвам, че те имам вътре в мен нестихващ и прекрасен огън

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лили, усетила си чувството и замисъла безпогрешно! Любовта е единствената движеща сила във Вселената! Обичам да пиша за нея, за усещанията си свързани с нея, за силата която тя ми дава! Радвам се, че си открила нещо за себе си в това стихотворение! Това е целта на поетичните послания - да достигнат до повече хора и да ги провокират да търсят и откриват красивото, добротата и вечното в живеенето. Усмихнат ден от мен!
  • Така, любовта я има във всеки миг със нови сили и просто трябва да се огледаме. Тя е в природата, в семейството, приятелите,( не само ) в сродната душа, да се оставим да я чувстваме...
    Красива творба и послание!
  • Сърдечно благодаря, Кате! Не се бях връщала към тези постове от преди близо 5 години! Радвам се, че ми ги припомни!
  • Поздравления за хубавия стих, Елица!
  • Благодарско на всички!
    И пак да наминете насам...
    Хубава нова седмица!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...