Любовта е сляпа и лудостта я води за ръка

17 feb 2011, 16:30

Poesía » De amor

1823 0 2

От любов горях, умирах, оживях...
опиянена от любов, напълно ослепях,
не виждах красотата и света,
живях в приказка, фантазия от ад.
Край мене приказни картини,
които вярвах, че са рай,
магия розова, облаци огромни,
а аз летях, летях, летях.
Обичах до безумие
и получавах болка, гняв,
нали бях сляпа, никого не виждах,
сълзите преброявах за любов.
А лудостта ме водеше по пътя
и смееше се от сърце,
сърцето си отдавна бе продала
на дявола от слепота.
От любов горях, умирах, оживях...
танцувах с лудостта на огнена жарава
при слънцето, от слънчогледите берях,
а слънчогледите превръщах в звезди.
Любовта е сляпа и лудостта я води за ръка,
видях ги двете и не вярвах на това,
прегърнати от дяволи огромни,
пътуваха, пътуваха за нова страст.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

faith (Вяра Ангарева)

2011-02-17T20:03:22+02:00

Много добро!
mayer77 (Мартин Мавров)

2011-02-17T19:32:37+02:00

Ели, дори и красивата споделена любов е водена от лудостта за ръка! Просто тогава лудостта ни харесва.
Поздравявам те за красивия стих, завладяващ сродните по съдба души.