Любовта е сляпа и лудостта я води за ръка
От любов горях, умирах, оживях...
опиянена от любов, напълно ослепях,
не виждах красотата и света,
живях в приказка, фантазия от ад.
Край мене приказни картини,
които вярвах, че са рай,
магия розова, облаци огромни,
а аз летях, летях, летях.
Обичах до безумие
и получавах болка, гняв,
нали бях сляпа, никого не виждах,
сълзите преброявах за любов.
А лудостта ме водеше по пътя
и смееше се от сърце,
сърцето си отдавна бе продала
на дявола от слепота.
От любов горях, умирах, оживях...
танцувах с лудостта на огнена жарава
при слънцето, от слънчогледите берях,
а слънчогледите превръщах в звезди.
Любовта е сляпа и лудостта я води за ръка,
видях ги двете и не вярвах на това,
прегърнати от дяволи огромни,
пътуваха, пътуваха за нова страст.
© Ели Зарева All rights reserved.
