Любовта е сляпа и лудостта я води за ръка

Feb 17, 2011, 4:30 PM

Poetry » Love

1821 0 2

От любов горях, умирах, оживях...
опиянена от любов, напълно ослепях,
не виждах красотата и света,
живях в приказка, фантазия от ад.
Край мене приказни картини,
които вярвах, че са рай,
магия розова, облаци огромни,
а аз летях, летях, летях.
Обичах до безумие
и получавах болка, гняв,
нали бях сляпа, никого не виждах,
сълзите преброявах за любов.
А лудостта ме водеше по пътя
и смееше се от сърце,
сърцето си отдавна бе продала
на дявола от слепота.
От любов горях, умирах, оживях...
танцувах с лудостта на огнена жарава
при слънцето, от слънчогледите берях,
а слънчогледите превръщах в звезди.
Любовта е сляпа и лудостта я води за ръка,
видях ги двете и не вярвах на това,
прегърнати от дяволи огромни,
пътуваха, пътуваха за нова страст.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

faith (Вяра Ангарева)

2011-02-17T20:03:22+02:00

Много добро!
mayer77 (Мартин Мавров)

2011-02-17T19:32:37+02:00

Ели, дори и красивата споделена любов е водена от лудостта за ръка! Просто тогава лудостта ни харесва.
Поздравявам те за красивия стих, завладяващ сродните по съдба души.