Любовта събира в себе си живота
с цялата му болка, желания, охота...
Да си влюбен, е равностойно да създаваш,
градиш и бориш се, но и отстояваш.
От малко зрънце тя израства в ураган.
Помита всичките прегради.
Троши глави, изригва във вулкан
и носи пепелища от чувства...
неразбрани.
Не е приятел на пасивните души.
Не ги разбира и не завладява
с алчност деградирали съдби,
по-скоро ги... опустошава.
Любовта е болката преминала в сладост
за живите отдали се на пагубната страст,
но и утеха, е за всичките онези,
изгубили посока и компас.
Любовта е всичко в живота!
С нея диша всяко същество.
Тя е капчицата влага за зърното,
ласка майчина сплотила ни в едно.
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados