Лютиче
332 el resultado
Ще дойде ден... ще бъда спомен,
спрял в черно белия албум,
застинал звук от сън отронен
и сив контур в нечий ум.
Ще дойде ден... в ранно утро, ...
  60 
Аз пак те срещнах... този път дойде в съня ми...
примламна въгленчето с чудни цветове,
пресекоха се пътищата неми
довели вихри от далечни светове.
Обичах те... но някъде съвсем далечно ...
  72 
Ето ни в първите дни от годината!
Календарът е пълен с дати...
пъчи се някак с помпозност
не усетил, че всичките са крилати.
А Копнежът между листите скрит, ...
  72 
Тази година вече реших...
ще напиша писмо вместо стих,
ей така, да се разберем по човешки
до Снежанка, та да откликне по женски.
За послушна по-по-най от мене няма, ...
  134 
Циганка дребна ме спря на паважа,
ръката ми хвана и занарежда с тих глас:
"Чакай како, ей тук ша ти кажа, за всичкото де иде
и магията дет са ти сторили близо до вас!"
Погледнах я с насмешка и ѝ рекох: ...
  76 
Същинска снежна пеперуда
кръжи в небесния си танц,
родена там... далеч от юга
със своя хубост в скрежен гланц.
Палува с,своите сестрици, ...
  122 
Душо моя,
в тревожности скрита
от късна доба...през изгрева благ,
опозна ли собствената си сила...
разпозна ли приятел, ...
  80 
Вчера навести ме внезапно ... Щастието,
от всеки търсено и желано.
Облечено като чаровната есен,
с топли, червеникави, нежни коси...
с аромат на капещи лѝсти и дъждовни мъгли. ...
  83 
Всичко сякаш върви си по старому.
Сезонно заваля първия сняг.
Мъгливите сутрини по декемрийски
и тягостно, ни напомниха…
че животът като миг отлетя. ...
  79 
Безпокойството не спасява от наболели проблеми,
но ни изправя пред още по-сложни дилеми.
Туширано правилно с добро настроение
изживяно да бъде с благодарно хваление.
Отредено е, знаем, на много нива... ...
  108 
Всеки ден е репетиция... все по-непозната.
Този изпитен маратон, е тест за духа и сетивата.
На края на една нелека година, много от нас са изгубени.
Други гонят следата с информации луди:
" Всичко ще ви отнемат, даже собствените ви мисли! ...
  91 
В огнището бумтят дърва
а чайникът припява сладко,
сред тази нежна препирня
разпускам мислите за кратко.
Навън е снежна белота… ...
  128 
Чудна нощ... целувка, шепот
връщат ме далеч назад.
Пак дете съм, но през ехо
в стара къща, малък град.
Сенки по стените лазят. ...
  132  10 
Има ли нещо което не свършва,
което е вечно, но достъпно за нас...
мелодия, живот, любов дива и дръзка
или щастие подчинено на нашата власт...
Има ли нещо което не свършва ...
  138 
Някой знае ли го, къде се намира?
Подскача в главите ни, трудно стопира.
Криволичи, прескача през дните ни трудни
но намира своите начини, да ни събуди.
То, е нашето желание, мъничко, крехко, ...
  114 
Зад всеки стих стои различен поет...
с личен прочит... от сърцето му взет.
Той често въздиша с нежност и мекота,
към природа, любима, с ранима душа.
От всяко утро свежа глътка поел ...
  99 
Къде сте възрасти мои...
лудешки препуснали по младия път,
парапети прескочили и коловози опасни
днес тихо въздишате в стави и плът.
Къде ви застигна суровата хватка ...
  144 
Ще стана вятър невидим,
за да докосвам страните ти нежно
или бриз лек шумолящ в утринта ти
галещ косите небрежно.
Ще бъда звездите в небето, ...
  142 
Ти си такъв ... какъвто си,
понякога дързък и гневен...
несигурен в своя крехък уют
станал си... непотребен.
Добре, че са мислите... за нещата ...
  162 
Дълбоки, кòси, тъжни - очите му сразяваха,
укритото в мен, разгаряха и палеха.
Отваряха врати… залостени по право.
Прорязваха стени... и даваха направо.
Не му достигна малко… да стигне до сърцето. ...
  116 
Не ме сравнявай с нищо,
аз не съм предмет...
нито ценна антика от
витрината взет,
не съм тук заради някой ...
  129 
Дните следват се един подир друг
винаги соло и с личен анфас,
дават по-мъничко късчета сладост
или объркват всеки наш час.
Носят това в което ни бива... ...
  121 
Нашето време, днешното...
суетно е, грозно, лудешко е...
неистово борим го, мразим го
реално... далеч от себе си пазим го.
То непонятно притиска ни в ъгли ...
  172 
Топи се август...подобно шоколадова мелба,
а тоникът чувствен с удължена нотка трепти
В чашата му гореща от изгрев до залез
тънее късчето време упоено от летни треви.
Вкусващ... просторът разгъва есенни щрихи ...
  216 
Аз съм жена и може би е тежко
да ме приемеш в същинския ми вид,
природата създала ме е безпогрешно
с красиви форми и с нежен лик.
Тая в себе си незнайни сили ...
  176 
Между лятото и есента,
сред папурите на селската река
и сред пърхащи крила на водните коне
есента сънува... своите плодове...
С нотките на пъстроцветен блян ...
  174 
Истина древна, дреме на рафта
прашна и застаряла сумти…
скрита зад пожълтели анали
протяга се, но търпеливо мълчи.
Наблюдателна, пряма и дръзка ...
  202 
Няма мерна единица за любов
да претеглиш на сърдечния кантар...
щом душата и духът в теб се въплътят
си искрицата запалила пожар.
В петолиния на чувствата съдбовни ...
  145 
Ела в съня ми с мечтата...
Изтрий всички сълзи!
Премахни ми тъгата...
Люби с порива, не жали!
Избрах те в тишината ...
  171 
Здравей!
Знаеш ли... защо си тук?
Кое е правилно и грешно...
и дълъг ли е твоят Път
в пътешествието ти успешно... ...
  233 
През зимните пролети и летните есени
когато сезоните сплитат чувства и пръсти,
разглеждаме весели, подреждаме с трепети,
невъзможни възможности на сложности пъстри.
И цялото щуране в щурчови скокове, ...
  166 
За жабите е трудно да познаят,
че блатото не би целият им свят.
За рибата... да си представи,
че океанът със сушата е слят.
За човекът спящ тъй непробудно ...
  222 
Това което най-силно копнея е
да те имам до мен всеки ден...
в дните ти с живот да се слея
като нота в написан рефрен.
В потайните мигове нощни ...
  203 
Здрависваме минаващото време,
отхапали комата му с различен плам.
Подправките му люти дъвче наш,то племе...
преглътнало неволите до грам.
Дали от вихрите и тръните забити ...
  134 
Настъпило е време епохално
на тренинг и сложни разчети...
навлезли неуверено, малко по малко,
във фазата... провиждащи и слепи.
Мерят се сили... авторитарно... ...
  212 
Потребността, един човек да пише,
не е за да се чете, а за да диша...
Пишейки, се моли и анализира…
стени руши, с душа перифразира.
Изчиства си ума, разсейва страховете. ...
  191 
И ето преродени са всички поляни
в растеж и нюанси на пъстрота и цветя.
Май сложи в душите ни чудните краски
с еликсира любовен, от прашец и крила.
С шумолящия повей на чудния бриз, ...
  202 
Благословен копнеж,
благодаря, че ме доведе тук...
душата радва се и тръпне в почуда
На смелото желание гласът
поведе стъпалата без принуда. ...
  206 
Подобно на повет... впи се в ума ѝ.
Окопа се дълбоко с чувственост сляпа.
Нахлузи корсета и стегна без страх
телесната болка с живота ѝ слята.
А после разпръсна дъхът ѝ на шир ...
  346 
Има мигове,
които стените попиват...
до капчица,
до звук,
до шепот, ...
  203 
Propuestas
: ??:??