В един мрачен,еднообразен свят дишам и живея... Не ме мъчи жажда или глад, не знам как занапред ще оцелея...
Сама от толкова много време, сред глутница от ходещи машини вървя. Не можеш да си представиш как всичко ми отне, а сега не знам как себе си да пощадя...
Като вълчица - ранена в тъмното - те викам, и знам, че няма да ме чуеш ти. Нямам желание да се ровя из миналото, но до болка парят ме твоите очи...
Пазя се от хора и от студ, но не това ще ме умори. Луната се е надвесила над мене тук, и само тя всичко би могла да ми прости...
В стадото вълчицата може тя да оцелее, но не и ако дълго време е сама. Не ще може без светлината да живее, само с любовта на своята Луна...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.