Любовта на вълчицата...*
954
0
5
В един мрачен,еднообразен свят
дишам и живея...
Не ме мъчи жажда или глад,
не знам как занапред ще оцелея...
Сама от толкова много време,
сред глутница от ходещи машини вървя.
Не можеш да си представиш как всичко ми отне,
а сега не знам как себе си да пощадя...
Като вълчица - ранена в тъмното - те викам,
и знам, че няма да ме чуеш ти.
Нямам желание да се ровя из миналото,
но до болка парят ме твоите очи...
Пазя се от хора и от студ,
но не това ще ме умори.
Луната се е надвесила над мене тук,
и само тя всичко би могла да ми прости...
В стадото вълчицата може тя да оцелее,
но не и ако дълго време е сама.
Не ще може без светлината да живее,
само с любовта на своята Луна...
дишам и живея...
Не ме мъчи жажда или глад,
не знам как занапред ще оцелея...
Сама от толкова много време,
сред глутница от ходещи машини вървя.
Не можеш да си представиш как всичко ми отне,
а сега не знам как себе си да пощадя...
Като вълчица - ранена в тъмното - те викам,
и знам, че няма да ме чуеш ти.
Нямам желание да се ровя из миналото,
но до болка парят ме твоите очи...
Пазя се от хора и от студ,
но не това ще ме умори.
Луната се е надвесила над мене тук,
и само тя всичко би могла да ми прости...
В стадото вълчицата може тя да оцелее,
но не и ако дълго време е сама.
Не ще може без светлината да живее,
само с любовта на своята Луна...
© Александра Матеева All rights reserved.
