Aug 21, 2006, 10:46 PM

Любовта на вълчицата...*

  Poetry
954 0 5
В един мрачен,еднообразен свят
дишам и живея...
Не ме мъчи жажда или глад,
не знам как занапред ще оцелея...

Сама от толкова много време,
сред глутница от ходещи машини вървя.
Не можеш да си представиш как всичко ми отне,
а сега не знам как себе си да пощадя...

Като вълчица - ранена в тъмното - те викам,
и знам, че няма да ме чуеш ти.
Нямам желание да се ровя из миналото,
но до болка парят ме твоите очи...

Пазя се от хора и от студ,
но не това ще ме умори.
Луната се е надвесила над мене тук,
и само тя всичко би могла да ми прости...

В стадото вълчицата може тя да оцелее,
но не и ако дълго време е сама.
Не ще може без светлината  да живее,
само с любовта на своята Луна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...