Люлка към звездите

Малко, черничко, мръсно и бързо,

търчи то, гледа, мечтае и се мае.

Бърза то с някой друг в друго село

така да си пограе, както то си знае.

С колелото то бърза - да я срещне и зърне.

Нищо че вече е късно звездата в принц да го превърне.

Нищо, че нищо от туй не ще му се сбъдне.

Той си бърза ето така - къде на лъжа, къде на игра.

Иска с нея пак да се рее,

да докосва нея и Венера, ръка за ръка.

Сънува си той отново съня, за люлката онази една,

за своята малка луда мечта:

да бъде цар със жена - звезда.