21 ene 2008, 23:28

Лъв и Самодива 

  Poesía
659 1 10

 

 

Лъвът глава склони

на скута ми покорно -

Самодива с пуснати коси,

погалих го по гривата повторно...

замърка той като коте в краката ми.

 

В миг Лъвът изръмжа

и легнах аз до него доволно,

обгърнах с тяло нежно мъжа -

Самодива в нощта, покорена доброволно...

разлях се над него като лава в ръцете му.

 

Стихии две в огън един,

горят и все не догарят;

Жарта остава - дори без дим,

двама се любим в дива забрава...

 

 

 

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??