20 ene 2016, 21:23

Magic spell

  Poesía » Otra
614 0 1

Всяка болка, намерила израз във думите,

е пиронът, изваден от

съкровеното същностно,

някой  дето пробол го е.

Всяка дума изплакана при бълнуване,

е като половината истина –

щом нещо вече е казано,

да го считаме сторено.


Теб те няма, но аз си разказвам, 
разказвам, разказвам.... 
И току виж, някой друг

(или аз самата) повярвам си,

всичко случило се

че слагам на масата.
 

Всяка дума е някакво пожелание.
Заклинание. 
Ала аз отдавна 
да заклинам съм се отказала.

Ще ми стигнат ли силите

да затворя подобно на царя Мидас

тези думи-разбойници,

тези призраци суеверни,

тези подли магически спелове?
 

Неведнъж са разпъвали

съществото ми от желания,

след което – утихване,

след което – за жалост мълчание

и неверие. 

 

Затова не изричам молитвата –

тя е на тъмно в душата ми.

Нека лекичко се просмуква.

Предпочитам истински, не насън

ти да си тука.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
    Ще ми стигнат ли силите
    да затворя подобно на царя Мидас
    тези думи-разбойници,
    тези призраци суеверни,
    тези подли магически спелове?

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...