Всяка болка, намерила израз във думите,
е пиронът, изваден от
съкровеното същностно,
някой дето пробол го е.
Всяка дума изплакана при бълнуване,
е като половината истина –
щом нещо вече е казано,
да го считаме сторено.
Теб те няма, но аз си разказвам,
разказвам, разказвам....
И току виж, някой друг
(или аз самата) повярвам си, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up