5 mar 2017, 17:58

Магия 

  Poesía
456 0 1

Да сляза в най-дълбоките ти бездни
(след своите от нищо нямам страх),
да падна пленник на затвор железен
и никога да не изляза пак.

Да следвам най-трънливите ти друми
(по чистите навсякъде съм бил),
по тия, необходени от други,
хвани ме за ръка и ме води –

пък жилите ми нека се сковават,
по тях щом потече магията,
и пръстите ми нека почерняват
всеки път, когато те откриват.

© Александър Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??