18 ago 2011, 16:09

Магия

1.1K 0 3

 

Часовникът бавно отмерва деня,

минутите - сякаш безброй разстояния,

удар сърдечен в нощта прокънтя,

миг тишина... сълза... отчаяние...


Споменът бавно ме връща назад -

на морския бряг с бриза в косите ни

вълни от чувства в красив водопад

отмиват тъгата по теб във гърдите ми.


Липсва ми онзи значителен  миг,

когато със поглед сърцето докосваш,

събрала напиращи думи във стих,

аз творя, а ти омагъосваш.


Магия е всичко свързано с теб,

усмивка, сълзи, миг умиление,

думи неказани и такива наред,

търсещи нас и миг на прозрение.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...