Aug 18, 2011, 4:09 PM

Магия

  Poetry » Love
1.1K 0 3

 

Часовникът бавно отмерва деня,

минутите - сякаш безброй разстояния,

удар сърдечен в нощта прокънтя,

миг тишина... сълза... отчаяние...


Споменът бавно ме връща назад -

на морския бряг с бриза в косите ни

вълни от чувства в красив водопад

отмиват тъгата по теб във гърдите ми.


Липсва ми онзи значителен  миг,

когато със поглед сърцето докосваш,

събрала напиращи думи във стих,

аз творя, а ти омагъосваш.


Магия е всичко свързано с теб,

усмивка, сълзи, миг умиление,

думи неказани и такива наред,

търсещи нас и миг на прозрение.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...