Aug 18, 2011, 4:09 PM

Магия

  Poetry » Love
1.1K 0 3

 

Часовникът бавно отмерва деня,

минутите - сякаш безброй разстояния,

удар сърдечен в нощта прокънтя,

миг тишина... сълза... отчаяние...


Споменът бавно ме връща назад -

на морския бряг с бриза в косите ни

вълни от чувства в красив водопад

отмиват тъгата по теб във гърдите ми.


Липсва ми онзи значителен  миг,

когато със поглед сърцето докосваш,

събрала напиращи думи във стих,

аз творя, а ти омагъосваш.


Магия е всичко свързано с теб,

усмивка, сълзи, миг умиление,

думи неказани и такива наред,

търсещи нас и миг на прозрение.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...