Aug 18, 2011, 4:09 PM

Магия 

  Poetry » Love
848 0 3

 

Часовникът бавно отмерва деня,

минутите - сякаш безброй разстояния,

удар сърдечен в нощта прокънтя,

миг тишина... сълза... отчаяние...


Споменът бавно ме връща назад -

на морския бряг с бриза в косите ни

вълни от чувства в красив водопад

отмиват тъгата по теб във гърдите ми.


Липсва ми онзи значителен  миг,

когато със поглед сърцето докосваш,

събрала напиращи думи във стих,

аз творя, а ти омагъосваш.


Магия е всичко свързано с теб,

усмивка, сълзи, миг умиление,

думи неказани и такива наред,

търсещи нас и миг на прозрение.




© Теодора Петкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??