Откъснете билка омайниче!
Откъде, ще ви каже сърцето ви.
Почакайте до пълнолуние,
нали от любовно безсъние страдате?
Изкъпете се в потока лунни лъчи!
Сложете си бялата дреха
на чистите помисли!
Запалете жертвена клада
от премълчани признания
и несбъднати блянове!
Напълнете с надежди
кристалната чаша на душата си.
Потопете билката в сълзи неизплакани,
в капчици кръв от сърцето изстрадало.
Добавете цвят от сънища пламенни
и незабравката на първите трепети.
Прибавете вярата на нестинарка млада
и искри от пожара в душата си.
Съберете всичко в кристална чаша.
Докоснете я с устни. Шептете: “Обичам те!”
В най-звездната нощ, в най-тихия час
под вълшебните сенки на върли букаци,
сред аромата на цъфнали люляци
позовете душата му с глас на гугутка.
Той ще дойде, омаян от трепетни чувства,
със сърце, за любов зажадняло...
Подайте му чашата нежно,
утолете му жаждата.
И празнувайте своето щастие!
Празнувайте заедно!
© Генка Богданова Todos los derechos reservados
Консумира се от двама, докато са още горещи ::
Харесва ми!
А после може да тичаме по бели ризи из мократа трева и да спим в хралупа на дъб свити на кравайче )