sinoptic (Красимир Трифонов)
163 358
19 nov 2012, 22:59

Магията жена 

  Poesía » De amor
11753 7 8

Когато Бог създавал е жената,

душата си откъснал за модел,

шест дни я ваял от дъгата,

косите ù от звезден лъч изплел.

 

Намислил си, че трябва да обича,

в сърцето капнал дозата любов,

орисал я на цвете да прилича,

със ангелската хубост бил готов.

 

Останало очи да изрисува -

от слънцето взел шепа топлина,

от пътя млечен с трепет образувал

зеници от неонова луна.

 

Изпратил я - богиня, на земята

и устните нашарил ги със грях,

облякал я с усмивка на зората,

загърнал я със слънчевия смях.

 

Заръчал ù да пламва като огън,

сълзите ù да бъдат топъл дъжд,

да бъде жаждата... и всеки поглед

пожара да разпалва отведнъж.

 

Да бъде страстната стихия на морето,

на вятъра - крилатия рефрен,

искрицата, посята във сърцето,

и нежната въздишка нощ и ден.

 

 Велик си майстор, Господи, велик си,

сред всички чудесии на света

дарил си мъжката ни същност

с магията, наречена жена!

 

 

© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??