Магьосник

10 ago 2007, 10:36

Poesía

681 0 3

Магьоснико, защо ти любовта превърна
в отрова, погубваща мойта душа?
Защо целия ми свят преобърна,
размахвайки магическа пръчка в ръка?

Магьоснико, защо ослепи ми очите,
да не виждат друго, освен твойте очи?
Защо духът ти преследва ми дните,
нощите, сънищата и мойте мечти?

Магьоснико, аз виждам те как се давиш
в дъжда от твойта злобна магия,
но ето, виж - пак ръка ти подавам,
под чадър от любов да те скрия.

Магьоснико, така ме нарани,
че изобщо нищо не разбра...
Ти погуби всичко, но не и моите очи,
защото в тях плуваха сълзи -
сълзи от любовта...

На Стоян

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

tiha_chest (Марина Стоянова)

2007-08-14T02:05:45+03:00

Прекрасен стих, Пете ! Той може да е магьосникът за сърцето ти, но ти си истинска магьосница заловиш ли се с белия лист и химикала Продължавай да пишеш все така прочувствени стихове и дано в скоро време тяхната тематика да е свързана с една щастлива любов. Знам колко е трудно да обичаш човек, за когото ти си НИКОЙ, но ти си смела и животът е пред теб... Желая ти да намериш онзи магьосник, който ще изпълни сърцето ти с щастие, спокойствие и благодат
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-08-11T03:29:28+03:00

Хубав стих!
Поздрав и прегръдка!!!
нев (Невяна Калчева)

2007-08-10T21:02:16+03:00

зАЩОТО Е БИЛО ЛЮБОВ поздрав ,мила