Магьосник
Магьоснико, защо ти любовта превърна
в отрова, погубваща мойта душа?
Защо целия ми свят преобърна,
размахвайки магическа пръчка в ръка?
Магьоснико, защо ослепи ми очите,
да не виждат друго, освен твойте очи?
Защо духът ти преследва ми дните,
нощите, сънищата и мойте мечти?
Магьоснико, аз виждам те как се давиш
в дъжда от твойта злобна магия,
но ето, виж - пак ръка ти подавам,
под чадър от любов да те скрия.
Магьоснико, така ме нарани,
че изобщо нищо не разбра...
Ти погуби всичко, но не и моите очи,
защото в тях плуваха сълзи -
сълзи от любовта...
На Стоян
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петето Все права защищены
Продължавай да пишеш все така прочувствени стихове и дано в скоро време тяхната тематика да е свързана с една щастлива любов. Знам колко е трудно да обичаш човек, за когото ти си НИКОЙ, но ти си смела и животът е пред теб... Желая ти да намериш онзи магьосник, който ще изпълни сърцето ти с щастие, спокойствие и благодат 
