10 авг. 2007 г., 10:36

Магьосник 

  Поэзия
726 0 3

Магьоснико, защо ти любовта превърна
в отрова, погубваща мойта душа?
Защо целия ми свят преобърна,
размахвайки магическа пръчка в ръка?


Магьоснико, защо ослепи ми очите,
да не виждат друго, освен твойте очи?
Защо духът ти преследва ми дните,
нощите, сънищата и мойте мечти?


Магьоснико, аз виждам те как се давиш
в дъжда от твойта злобна магия,
но ето, виж - пак ръка ти подавам,
под чадър от любов да те скрия.


Магьоснико, така ме нарани,
че изобщо нищо не разбра...
Ти погуби всичко, но не и моите очи,
защото в тях плуваха сълзи -
сълзи от любовта...



На Стоян

© Петето Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасен стих, Пете ! Той може да е магьосникът за сърцето ти, но ти си истинска магьосница заловиш ли се с белия лист и химикала Продължавай да пишеш все така прочувствени стихове и дано в скоро време тяхната тематика да е свързана с една щастлива любов. Знам колко е трудно да обичаш човек, за когото ти си НИКОЙ, но ти си смела и животът е пред теб... Желая ти да намериш онзи магьосник, който ще изпълни сърцето ти с щастие, спокойствие и благодат
  • Хубав стих!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • зАЩОТО Е БИЛО ЛЮБОВ поздрав ,мила
Предложения
: ??:??