2 sept 2020, 13:21

Майка

  Poesía » Otra
915 0 0

Аз мислех си, че с наплюнчените палци

разлиствам календара и гледам с умиление

ъгъла на прегънатия лист, а всъщност миговете

скачат в надпревара, докосващи извивката на

топлата ми гръд.

Политат мъховете от топола, извива се реката

с режещ вик, тъй както полита душата в небосвода,

огряна за пръв път от слънчев лъч.

Аз мислех си, че сълзата ражда се в тревога и вирее

в речна блат, а всъщност тя е камъка в скута на

майката природа – една река дели го да бъде някой друг.

Сега разбирам защо от радост върбата плаче и ражда

своите листа. Извила гръб на всичките проблеми

мокри устни в очи червени.

Няма по – велико чудо на света – да бъдеш майка

на таз земя!

31.08.2020г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тодорка Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...