4 sept 2007, 23:52

Майка съм, но още съм си щура...

  Poesía
1.1K 0 2
Ето, вече майка съм,
на четиригодишна дъщеря,
а още съм онази същата -
щурата, със лудата глава!

И всеки чуди ми се...
че съм толкоз дива,
а майка съм... и казват, че трябва
да съм кротка и добра...

Но как да бъда тиха и смирена,
когато все ми се живей...
Детето изненада ме и взе ми свободата,
е, не съвсем докрай!

А трябва да й давам пример...
на мойта малка дъщеря...
Е, мило, аз не мога да бъда
кротката жена...

аз просто съм си "дива мама" -
с неизживяна свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Крис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...