28 abr 2007, 21:18

Маймунката Чарли

  Poesía
972 0 1
Майнунката Чарли - дете на децата,

една от всички и от всички една,

приближава тя бавно към мен.

Иска с поглед и мила муцунка

да изкаже своята болка на мен!

Но аз не разбирам... гледам я сякаш

ще иска от мен да и` взема храна.

Каква е жестока душата човешка,

когато не иска да разбере.



Маймунката Чарли душа има

и търси тя път да намери към мен,

а аз тъпча ли, тъпча следите мои,

не оставяйки спомен от мен.

Тя търси утеха и нежност -

една от всички и от всички една.

"Казва", че не иска да е сама,

защото сам, който иска да остане,

остава сам дори и в съня.



Маймунката Чарли - детето на децата

си тръгва бавно от мен,

не намерила тя човека в човека,

а търсила го вече няколко века.

Отново по своя път стар тя поема

да търси човешкото нейде далече,

където погледът и вече не стига,

уморена... тя търси, а не може да попита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ивенце!Много ми хареса, душко!!! Чакаме нещо ново

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...