Майнунката Чарли - дете на децата,

една от всички и от всички една,

приближава тя бавно към мен.

Иска с поглед и мила муцунка

да изкаже своята болка на мен!

Но аз не разбирам... гледам я сякаш

ще иска от мен да и` взема храна.

Каква е жестока душата човешка,

когато не иска да разбере.



Маймунката Чарли душа има

и търси тя път да намери към мен,

а аз тъпча ли, тъпча следите мои,

не оставяйки спомен от мен.

Тя търси утеха и нежност -

една от всички и от всички една.

"Казва", че не иска да е сама,

защото сам, който иска да остане,

остава сам дори и в съня.



Маймунката Чарли - детето на децата

си тръгва бавно от мен,

не намерила тя човека в човека,

а търсила го вече няколко века.

Отново по своя път стар тя поема

да търси човешкото нейде далече,

където погледът и вече не стига,

уморена... тя търси, а не може да попита.