Маймунката Чарли
една от всички и от всички една,
приближава тя бавно към мен.
Иска с поглед и мила муцунка
да изкаже своята болка на мен!
Но аз не разбирам... гледам я сякаш
ще иска от мен да и` взема храна.
Каква е жестока душата човешка,
когато не иска да разбере.
Маймунката Чарли душа има
и търси тя път да намери към мен,
а аз тъпча ли, тъпча следите мои,
не оставяйки спомен от мен.
Тя търси утеха и нежност -
една от всички и от всички една.
"Казва", че не иска да е сама,
защото сам, който иска да остане,
остава сам дори и в съня.
Маймунката Чарли - детето на децата
си тръгва бавно от мен,
не намерила тя човека в човека,
а търсила го вече няколко века.
Отново по своя път стар тя поема
да търси човешкото нейде далече,
където погледът и вече не стига,
уморена... тя търси, а не може да попита.
© Ивелина All rights reserved.
