Майната ѝ на любовта

26 ago 2017, 15:45

Poesía » De amor

728 0 3

Душата ми ридае като вдовица,
всичко е черно, потънало в мрак.
И като ранена, самотна птица,
се скривам в черупката си пак.

Пропадам в бездна дълбока,
вия без да издавам звук.
Загубих и път, и посока,
сълзите текат сякаш напук.

Нищо не чувствам, спрях да живея,
станах на сянка без воля и дух.
Вече за обич спрях да копнея,
сърцето ми се превърна в орган кух.

Вечер заспивам и потна се будя,
сънувам за стотен път този кошмар.
Има ли смисъл да живея, се чудя,
съдбата ми удря шамар след шамар.

Искам да се изправя, а нямам сили,
смазани са ми сетивата като с чук.
Под очите ми тъмни сенки са се настанили
и се чувстват удобно тук.

Ровя за обич, само трошица,
забивайки нокти в черната кал.
Сочат ме с пръст: "Ех, че мръсница"!
Дамгосват ме без капка жал.

А аз само зрънце щастие искам,
но явно няма за мен.
Зъбите си до кръв стискам
и проклинам всеки нов ден.

Спирам да моля и се предавам,
майната ѝ на любовта.
Просякиня няма да ставам,
загуби една романтичка света.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ani_Kirilova (Ани Кирилова)

2017-08-28T11:18:01+03:00

Благодаря ви за подкрепата, дами!
voda (Елица Ангелова)

2017-08-26T17:24:20+03:00

Има и такива мигове...
Но да помним, че всичко отминава.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-08-26T16:03:55+03:00

Минаваш тежък период. Романтичката просто се е скрила, защото я боли. Ще мине. Щастието е зад ъгъла. Прросто, не го преследвай, за да го имаш на всяка цена. Определи цената си! Не бива да изглеждаш лесна и евтина. И...щастието ти ще дойде!