Малка моя, и топла, и сънена...
Над постелята кротко ръцете ти спят.
Косо гледа ме мрачно разсъмване -
как не искам да ставам, да почва денят.
Аз наум ли те имам, в ръцете ли,
но обувките вечер ме свърват насам.
Глътка въздух ли, повик в сърцето ли?
И съм трезвен, и сякаш съм много пиян.
И съм вечното топче от навици,
дращя - гърлена нотка в прегръдка от смях,
и доволното его на самеца,
апетитът на грил, с гарнитура от грях. ...