Малка моя... моя сънена
Малка моя, и топла, и сънена...
Над постелята кротко ръцете ти спят.
Косо гледа ме мрачно разсъмване -
как не искам да ставам, да почва денят.
Аз наум ли те имам, в ръцете ли,
но обувките вечер ме свърват насам.
Глътка въздух ли, повик в сърцето ли?
И съм трезвен, и сякаш съм много пиян.
И съм вечното топче от навици,
дращя - гърлена нотка в прегръдка от смях,
и доволното его на самеца,
апетитът на грил, с гарнитура от грях.
Денем зидам събития. Всъщност -
давя тонове нерви в горчиво кафе,
за да имам вечерно завръщане
при усмивка по-мека и от кадифе.
Пак да бъда героят от филма ти
в тихи думи полюшван - и ласка, и път.
Да съм някой! - момчето ти, силното,
господарят, слугата, бащата, синът...
Ето - слагам калъпа си трънен,
и костюма на другия - в профил, в анфас.
Малка моя, и топла, и сънена,
ще се върна довечера пак да съм "аз".
Р. Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
