Малка радост

26 oct 2015, 22:25

Poesía » Civil

368 0 3

Малка радост

Море и трева, земя и небе притихват

в скута на полската шир.

А розовият храст със сила омайва

в мириса всяка .страст.

.На обич и вяра

За майчина ласка,

за родния дом.

А нощите

в теменужена краска

пътуват по дивната маска

на стъмния склон.

Аз бягам

и срещам остарелия бряст.

и в полумрака се сещам

за спомена

разцъфнал на стария храст.

По стъпките стъпвам.

Протягам ръце.

Мигом замлъквам.

Тихо плаче сърце.

За оная омара

на литнала младост,

която ме кара да спирам

до малката радост.

Море и трева,

земя и небе,

аз съм това земно дете.......

дарено от Бога с малко радост и много тревога.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yankova41 (Йонка Янкова)

2015-10-27T21:42:03+02:00

Благодаря ти мила.Лека нощ.
yankova41 (Йонка Янкова)

2015-10-27T10:21:51+02:00

Поздрав Велин .Радвам се че те е докоснало стихчето. лек ден.
rocker (Велин)

2015-10-26T22:43:57+02:00

Уж малка, но толкова величествена радост... Поздрави, създаде ми невероятни впечатления и настроения!