Малка радост
Малка радост
Море и трева, земя и небе притихват
в скута на полската шир.
А розовият храст със сила омайва
в мириса всяка .страст.
.На обич и вяра
За майчина ласка,
за родния дом.
А нощите
в теменужена краска
пътуват по дивната маска
на стъмния склон.
Аз бягам
и срещам остарелия бряст.
и в полумрака се сещам
за спомена
разцъфнал на стария храст.
По стъпките стъпвам.
Протягам ръце.
Мигом замлъквам.
Тихо плаче сърце.
За оная омара
на литнала младост,
която ме кара да спирам
до малката радост.
Море и трева,
земя и небе,
аз съм това земно дете.......
дарено от Бога с малко радост и много тревога.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
