26 окт. 2015 г., 22:25

Малка радост 

  Поэзия » Гражданская
371 0 3

                                                               Малка радост

 

 

Море и трева, земя и небе притихват

в скута на полската шир.

А розовият храст със сила омайва

в мириса всяка .страст.

.На обич и вяра

За майчина ласка,

за родния дом.

А нощите

в теменужена краска

пътуват по дивната маска

на стъмния склон.

Аз бягам

и срещам остарелия бряст.

и в полумрака се сещам

за спомена

разцъфнал на стария храст.

По стъпките стъпвам.

Протягам ръце.

Мигом замлъквам.

Тихо плаче сърце.

За оная омара

на литнала младост,

която ме кара да спирам

до малката радост.

Море и трева,

земя и небе,

аз съм това земно дете.......

дарено от Бога с малко радост и много тревога.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти мила.Лека нощ.
  • Поздрав Велин .Радвам се че те е докоснало стихчето. лек ден.
  • Уж малка, но толкова величествена радост... Поздрави, създаде ми невероятни впечатления и настроения!
Предложения
: ??:??