Ако предположим, че ТЯ е тръгнала,
може ли да решим, че сме за някъде?
И когато страхът ни прегърне,
можем ли да питаме чрез нея –
Ти посочи ли стръмния път?
Да измием ли всяка тегоба?
Да променим ли резервациите?
И ако ТЯ не е в състояние да прави добро,
какво?
Ще си сменим ли ризите мълком?
И тор ще си ли спомним?
Ще поръсим любов над болката...
И ако предположим, че ТЯ не е мислила за семената,
ще пропуснем ли всеки Нов завет?
Гостите на плът и присмех Принудата ли ще желае?
Ние – болката на човешки оръжия...
И ако ТЯ е решила, че няма да Я открием,
Предлагаме от 1 до 5:
Неведоми криле (безименно счупени)
Майчина обич (превзела насъщности)
Нехайност да Ви обичаме (особено с бастун)
Нашият Божи Свят (под чадър от „Кока-Кола”)
Нека и ние да избираме
И ако поемаме всяка поематичност (о, поематични дяволи) –
Оглеждаме се за последната спирка на последния
влак
и си осиновяваме букет...
Букет,
който сам ще си отива в ръжта...
20.6.2008г.
© Донърджак Todos los derechos reservados