Ако предположим, че ТЯ е тръгнала,

               може ли да решим, че сме за някъде? 

             И когато страхът ни прегърне,

                 можем ли да питаме чрез нея –

              Ти посочи ли стръмния път?

              Да измием ли всяка тегоба?

              Да променим ли резервациите?

             И ако ТЯ не е в състояние да прави добро,

                   какво?

             Ще си сменим ли ризите мълком?

             И тор ще си ли спомним?

             Ще поръсим любов над болката...

            И ако предположим, че ТЯ не е мислила за семената,

               ще пропуснем ли всеки Нов завет?

               Гостите на плът и присмех Принудата ли ще желае?

               Ние – болката на човешки оръжия...

                И ако ТЯ е решила, че няма да Я открием,

                    Предлагаме от 1 до 5:

Неведоми криле (безименно счупени) 

Майчина обич (превзела насъщности)

Нехайност да Ви обичаме (особено с бастун)

Нашият Божи Свят (под чадър от „Кока-Кола”)

Нека и ние да избираме 

                   И ако поемаме всяка поематичност (о, поематични дяволи) –

                   Оглеждаме се за последната спирка на последния

                   влак 

                   и си осиновяваме букет... 

                   Букет,

                         който сам ще си отива в ръжта... 

                                                                 20.6.2008г.