Болното детенце протяга своите малки ръчички

към окиченото коледно дръвче

и с надежда в навлажнените си очички

търси начин да стопли своето сърчице.

Отново се изнизва поредният тежък ден,

ден, изпълнен с болка, сълзи и тъга,

защото малките деца са в плен

на тежката „болест” от самота и мъгла. 

Говори се, че на Коледа стават чудеса,

които дните ни ще озарят,

но в душите на малките деца

само отчаяние и мъка се таят.

Надеждата от очичките им се изплъзва,

отива си и погледът им ведър.

Като че ли и душичката им замръзва,

защото светът към тях не ще е щедър.