28 dic 2008, 23:36

Малките деца

  Poesía » Otra
860 0 1

Болното детенце протяга своите малки ръчички

към окиченото коледно дръвче

и с надежда в навлажнените си очички

търси начин да стопли своето сърчице.

 

Отново се изнизва поредният тежък ден,

ден, изпълнен с болка, сълзи и тъга,

защото малките деца са в плен

на тежката „болест” от самота и мъгла. 

 

Говори се, че на Коледа стават чудеса,

които дните ни ще озарят,

но в душите на малките деца

само отчаяние и мъка се таят.

 

Надеждата от очичките им се изплъзва,

отива си и погледът им ведър.

Като че ли и душичката им замръзва,

защото светът към тях не ще е щедър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...