Dec 28, 2008, 11:36 PM

Малките деца

  Poetry » Other
858 0 1

Болното детенце протяга своите малки ръчички

към окиченото коледно дръвче

и с надежда в навлажнените си очички

търси начин да стопли своето сърчице.

 

Отново се изнизва поредният тежък ден,

ден, изпълнен с болка, сълзи и тъга,

защото малките деца са в плен

на тежката „болест” от самота и мъгла. 

 

Говори се, че на Коледа стават чудеса,

които дните ни ще озарят,

но в душите на малките деца

само отчаяние и мъка се таят.

 

Надеждата от очичките им се изплъзва,

отива си и погледът им ведър.

Като че ли и душичката им замръзва,

защото светът към тях не ще е щедър.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...