Паметта ми е малко момиче.
Свои приказки нежно шепти.
В стари спомени ходи да тича
и отваря самотни врати.
В късни нощи безсънна се взира
и с луната говори дори.
В отлетялото смисъл намира.
В изгорялото – още гори.
На годините – детски се смее.
В бели рози надежди тъче.
И ме вика в следите след нея –
да съм нейното светло момче. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.