Малко момиче
Паметта ми е малко момиче.
Свои приказки нежно шепти.
В стари спомени ходи да тича
и отваря самотни врати.
В късни нощи безсънна се взира
и с луната говори дори.
В отлетялото смисъл намира.
В изгорялото – още гори.
На годините – детски се смее.
В бели рози надежди тъче.
И ме вика в следите след нея –
да съм нейното светло момче.
Чудотворнице! Ах, не умея
своя бяг да обърна назад!
А сърцето си искам да сгрея
след последния жълт листопад...
Протегни ми ръка! Възвърни ме!
Може би още имам мечти.
Малко есенен, повечко зимен –
но за теб още летен почти.
Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
