Малък град
позабравени улици
птичи крясък
дъх на море
Аз и ти –
двама безумници
поели път
незнайно къде.
Вперил поглед
напред в тъмнината
крачиш смело
без колебание.
Аз подтичвам до теб
и познато
за мен е твойто
мълчание.
Скрил в дланта си
мойта ръка
пак даряваш ме
с свойта любов.
Бих пребродила
с тебе света
и посрещнала
всеки ден нов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зл Павлова Todos los derechos reservados
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
