Малък град
позабравени улици
птичи крясък
дъх на море
Аз и ти –
двама безумници
поели път
незнайно къде.
Вперил поглед
напред в тъмнината
крачиш смело
без колебание.
Аз подтичвам до теб
и познато
за мен е твойто
мълчание.
Скрил в дланта си
мойта ръка
пак даряваш ме
с свойта любов.
Бих пребродила
с тебе света
и посрещнала
всеки ден нов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зл Павлова Todos los derechos reservados
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
