Малък град
позабравени улици
птичи крясък
дъх на море
Аз и ти –
двама безумници
поели път
незнайно къде.
Вперил поглед
напред в тъмнината
крачиш смело
без колебание.
Аз подтичвам до теб
и познато
за мен е твойто
мълчание.
Скрил в дланта си
мойта ръка
пак даряваш ме
с свойта любов.
Бих пребродила
с тебе света
и посрещнала
всеки ден нов.
© Зл Павлова Все права защищены