16 ene 2009, 18:54

Мама!!!

  Poesía » Otra
812 1 5

Майката е топлина,
майката е всичко свято -
тя дарява любовта
и една е на земята!

Майката е дар свещен
и за тебе, и за мен!
Тя е гордост, тя е зов,
нежност, сила и любов!

Тя ни буди във зори,
със усмивка светла, блага,
бди над нашите съдби
и посреща ни на прага.

Като цвете ароматно
всеки с ласка озарило,
мама стопля благодатно,
щом усмихне ни се мило!

Мъдрост щедро ни дарява,
в грешки нежно поучава
и пред нея се заричам
вечно аз да я обичам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Човече Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Даниел
  • Много ти е домъчняло за нея след цялото това разкарване по света Не чета поезия тук. Но снимките са ми, макар и по-малка, но страст Чудесни фотографии!!! Поздрави за което. Почнал съм ги от горе на долу и почти не видях снимано от близо цвете (само едно). Благодаря и за това - тук станах филателист. И друго..., неразбирам много, но мисля че много много добре си композираш снимките. Всяка една ти "крещи" защо е снимана и натъртва на себе си... Само БРАВО!
  • да така е мила.мама е една
  • Обичай я!
    Поздрав!
  • Браво!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...