26 nov 2008, 12:30

Мама 

  Poesía
798 0 11

Сбогом не ми казвай.

Не умирай. Ти недей.

Така не ме наказвай!
Спри. Моля те, не смей.

 

Ти даде ми любов

и сила да обичам.

В теб се вричам;

Ти - порив за живот.

 

Ръката трепереща държа,

до мене винаги стоя!

Когато умирах, живот Ти даваше,

винаги до мен оставаше.

 

Сега недей, не се сбогувай,

не мога да го понеса.

Други светове недей сънувай.

Умреш ли,  с тебе ще умра!

 

Ти закърми ме със вяра,

Ти премина с мен през Ада,

Ти повече от майка беше,

Ти винаги до мен стоеше!

 

И всички думи на земята

малки и дребни са за теб.

Ти - най-добрата,

Ти разтапяш всеки лед!

 

Не мога да те оставя сама.

Ти си мойта Мама!

© Никой Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Милия ми ти !!!
  • Благодаря ви!
  • Прегръщам те, Ники!
  • Толкова е силно, покъртително, че не мога и да заплача... едва дишам...
    Ники, ти си самата обич!!!
    Стих-сълза... великолепен!
    Прегръщам те силно!!!
  • Ники!Болка е този стих!
  • Толкова силен стих не съм чела отдавна!
    Прегръщам те, мило момче!
  • Много е красиво. Наистина е искренно.
  • "Умреш ли, с тебе ще умра!" Ники страхотно е! Твоята мама трябва да се гордее с теб И аз се гордея с теб! Целувам те
  • Няма да те остави, нужна е на този свят! Аз самата щях да загубя моята мама... Чувството е непоносимо жестоко...
  • Ники,ти си най-голямото слънце за тази мама!И за нас,всички!Целувам те прекрасно момче!!!!!!!!!
  • "Не мога да те оставя сама.

    Ти си мойта Мама!"

    Плача... и не виждам клавишите...
Propuestas
: ??:??