26.11.2008 г., 12:30

Мама

1K 0 11

Сбогом не ми казвай.

Не умирай. Ти недей.

Така не ме наказвай!
Спри. Моля те, не смей.

 

Ти даде ми любов

и сила да обичам.

В теб се вричам;

Ти - порив за живот.

 

Ръката трепереща държа,

до мене винаги стоя!

Когато умирах, живот Ти даваше,

винаги до мен оставаше.

 

Сега недей, не се сбогувай,

не мога да го понеса.

Други светове недей сънувай.

Умреш ли,  с тебе ще умра!

 

Ти закърми ме със вяра,

Ти премина с мен през Ада,

Ти повече от майка беше,

Ти винаги до мен стоеше!

 

И всички думи на земята

малки и дребни са за теб.

Ти - най-добрата,

Ти разтапяш всеки лед!

 

Не мога да те оставя сама.

Ти си мойта Мама!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...