24 feb 2015, 22:27

Мамини неволи

  Poesía
522 0 1

Тичат във тъмното два чифта очички, 
на масата греят две малки свещички. 
В чашките светят мехурчета весели, 
дечицата спят, носленца увесили. 
Кой на училище днес не е бил, 
кой забележки от Мама е скрил,
мивката плаче, чинийки тежат,
чорапки, на топка, във ъгъла спят. 
Дрешки, на купчинка, в банята чакат
пералнята някой да пусне оттатък. 
Телефонната сметка набъбнала в плик, 
"Фейсбук" сияе и не спира да клика. 
Спирала, и преса, и на точици лак, 
шапка с ушички не искаме пак... 
Перчем, сешоар, четка и гел - 
"С тротинетката, Мамше, света съм превзел!" 
И ето, четете, как сутрин се будя, 
сред котки, и куче, и деца, и се чудя, 
с кафето кой уред най- ще върви? 
Точилка, тупалка? ... Душата ми ври!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...