Мамини неволи

Тичат във тъмното два чифта очички, 
на масата греят две малки свещички. 
В чашките светят мехурчета весели, 
дечицата спят, носленца увесили. 
Кой на училище днес не е бил, 
кой забележки от Мама е скрил,
мивката плаче, чинийки тежат,
чорапки, на топка, във ъгъла спят. 
Дрешки, на купчинка, в банята чакат
пералнята някой да пусне оттатък. 
Телефонната сметка набъбнала в плик, 
"Фейсбук" сияе и не спира да клика. 
Спирала, и преса, и на точици лак, 
шапка с ушички не искаме пак... 
Перчем, сешоар, четка и гел - 
"С тротинетката, Мамше, света съм превзел!" 
И ето, четете, как сутрин се будя, 
сред котки, и куче, и деца, и се чудя, 
с кафето кой уред най- ще върви? 
Точилка, тупалка? ... Душата ми ври!