19 jun 2013, 8:06  

Мамо... 

  Poesía » Odas y poemas
1158 1 3

Съжалявам, Мамо, не съм това, което очакваше.

Съжалявам, Мамо, но не съм това, което искаше.

 

Всяко мое желание те убива.

Всяка моя дума те наранява.

Всяко мое действие те разочарова.

 

Но все още съм под слънцето, дишам.

Твой порок съм, не отричам.

Но защо съм тук, кажи ми. Аз не те обичам.

 

Действията ми любов към тебе не показват.

Само те вбесяват.

Аз нарочно го не искам.

Но просто тези чувства не изпитвам, 

като лед съм, не отричам.

За пари след тебе тичам, 

не помагам, не отричам.

Съжалявам! Жалко е, но все още дишам.

© Въображение Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще се намериш и ще си отговориш защо си тук Бунтът ти не означава липса на любов, а етап от развитието. Майките обичат, а ние растем...
  • Невероятно е. ;( < 33
  • Това объркано състояние ми е познато - човек умира бавно, докато търси себе си... дано се намериш!
Propuestas
: ??:??