а Манекенът стоеше навън през Декември и снегът го валя
заебал своите чувства
отрекъл студa
празнуваше заедно със Тишината деня на Самотата
роди приказка от гърдите си
и я изписа по лазурното небе
с отрязаните пръсти на едно премръзнало дете
а после се обърна към себе си и се вгледа в душата си
самотата разяждаше вътрешността му
и дълбаеше ума
каква лъжа беше Любовта
и всичко е само заради играта през нощта ...