Манекенът

29 dic 2012, 11:20

Poesía » De amor

495 0 0

а Манекенът стоеше навън през Декември и снегът го валя

заебал своите чувства

отрекъл студa

празнуваше заедно със Тишината деня на Самотата

роди приказка от гърдите си

и я изписа по лазурното небе

с отрязаните пръсти на едно премръзнало дете

а после се обърна към себе си и се вгледа в душата си

самотата разяждаше вътрешността му

и дълбаеше ума

каква лъжа беше Любовта

и всичко е само заради играта през нощта

не е ли така

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.