29 dic 2012, 11:20

Манекенът

874 0 0

а Манекенът стоеше навън през Декември и снегът го валя

заебал своите чувства

отрекъл студa

празнуваше заедно със Тишината деня на Самотата

роди приказка от гърдите си

и я изписа по лазурното небе

с отрязаните пръсти на едно премръзнало дете

а после се обърна към себе си и се вгледа в душата си

самотата разяждаше вътрешността му

и дълбаеше ума

каква лъжа беше Любовта

и всичко е само заради играта през нощта

не е ли така 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Чалъкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...