Песен от думи и цветове - 
багрите на нашите светове
рисувам със смисъл сега, 
но извън „къде” и „кога”.

Топлината на светлината,
мекотата на тишината – 
там мисълта се изгуби, 
когато душата пробуди.

От томове стари и прашни,
дали чужди или домашни – 
мъдрост древна се крие,
наблюдателният да я попие.

Песен от думи и цветове 
обагря нашите светове
пъстри, ярки и живи, 
далеч от улици сиви.

Топлината на светлината,
мекотата на тишината – 
хаосът се разпилява,
подрежда се и оживява.

От томове стари и прашни,
дали чужди или домашни –
някогашни далечни мистерии
изпълват душевните галерии.

Това е мантра за частта от теб,
нямаща нужда от вода и хлеб.
Душата да пее в тишината,
където няма ги словата...