24.02.2017 г., 10:16

Мантра

521 0 1

Песен от думи и цветове - 
багрите на нашите светове
рисувам със смисъл сега, 
но извън „къде” и „кога”.

 

Топлината на светлината,
мекотата на тишината – 
там мисълта се изгуби, 
когато душата пробуди.

 

От томове стари и прашни,
дали чужди или домашни – 
мъдрост древна се крие,
наблюдателният да я попие.

 

Песен от думи и цветове 
обагря нашите светове
пъстри, ярки и живи, 
далеч от улици сиви.

 

Топлината на светлината,
мекотата на тишината – 
хаосът се разпилява,
подрежда се и оживява.

 

От томове стари и прашни,
дали чужди или домашни –
някогашни далечни мистерии
изпълват душевните галерии.

 

Това е мантра за частта от теб,
нямаща нужда от вода и хлеб.
Душата да пее в тишината,
където няма ги словата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

За доста по-богато усещане, слушайте това, докато четете: https://www.youtube.com/watch?v=_klKJzo4LTY

Коментари

Коментари

  • Апел към поетите и любителите на поезия и медитация - харесва ли ви?

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...