13 feb 2007, 21:06

МАРИ

  Poesía
982 0 5
МАРИ

Здравейте, аз съм Мари.
На диванчето се разположих.
Мартини налях и всички ангажименти отложих ;)
Усещам го, как се движи.
Леекичко примижих.
Иххх, че е приятно, навън вали, колко е невероятно.
Ама верно е, мнооого приятно :)

Свещта гори спокойно, пламъчето потрепва, като
разтревожен полски заек по време на буря.
Капките дъждовни тропат ламаринено и
лениво се стичат по прозрачното битие.

Погледът се рее в нищото и въздуха застива
по пътя му. Тишина. Потропване на чаша.
Мирис. Масата блести в очите и поема
в себе си времето на тънък слой,
като прах,
пуснах си Бах ... :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Дръпничорапчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...