Feb 13, 2007, 9:06 PM

МАРИ

  Poetry
980 0 5
МАРИ

Здравейте, аз съм Мари.
На диванчето се разположих.
Мартини налях и всички ангажименти отложих ;)
Усещам го, как се движи.
Леекичко примижих.
Иххх, че е приятно, навън вали, колко е невероятно.
Ама верно е, мнооого приятно :)

Свещта гори спокойно, пламъчето потрепва, като
разтревожен полски заек по време на буря.
Капките дъждовни тропат ламаринено и
лениво се стичат по прозрачното битие.

Погледът се рее в нищото и въздуха застива
по пътя му. Тишина. Потропване на чаша.
Мирис. Масата блести в очите и поема
в себе си времето на тънък слой,
като прах,
пуснах си Бах ... :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...